Със Спартак леко ми омръзна. Довърших полусезона, и съм 7ми което е мнооого добре. За купата отпаднах от Чавдар Етрополе. В шампионата записахме няколко престижни резултата сред които 2:2 с Черно Море във Варна и победа с 3:1 над Миньор като домакин. Отпадането от купата накара момчетата да се съсредоточат в шампионата, където главната цел е да се спасим. Ето
класирането на полусезона.Подкарах отново сейфа с националите. Преди европейското вече описах за приятелската, която изиграх с Австрия. Измъкнах се с гол в 85тата минута на Сърмов за 1:1.
Дни преди началото на квалификациите започнах с доста знаменита и престижна
победа над Дания като гост с 0:2.Започнаха и мачовете на истината. Началото на квалификациите
беше драматично. Едвам бих най-неудобният ми съперник с националите, а тепърва идваха още по-тежки мачове...
Последва и
първото домакинство, в което гостите от Уелс буквално ме потрошиха, но и оттук се измъкнах жив.
Дойде ред на гостуването на Уембли, в което не успяхме да се възползаме от численото си предимство в определен момент от мача. При голът на Агбонлахор пък имаше явна засада, която асистента разбира се не я видя...
Последният мач за годината беше приятелска срещу Шотландия, която взехме с минимално но
заслужено 1:0. Общо взето в рамките на няколко месеца играх с почти всички отбори от Обединеното Кралство.
Късната пролет идваха две поред тежки домакинства, които щяха да определят съдбата ни в групата. При две загуби щях да заеба всичко и да градя новия отбор за световните квалификации.
Беше ред на мача на истината срещу главния конкурент за второто място Швейцария. Контузиите на Домовчийски и Макриев ме принудиха да викна в националния Илиян Мицански за пръв път и той се отплати подобаващо.

Мачът мога да го опиша като
истинска касапница.4 дни по-късно играхме с коравия отбор на Черна Гора и спасителят този път се казваше Станислав Манолев, който от фаул на дъгата заши топката в скобата и ни донесе така
ценния успех.През август месец имахме контрола с Парагвай, в която "гуараните" ни
биха типично по италиански с един точен удар.
В началото не септември беше съдбоносното домакинство на Англия. Излязохме отново затворено, но англичаните си показаха класата и логично владееха инициативата. След два отменени гола, те все пак разпечатаха Ники Михайлов. На полувремето тръгнах ва банк напред търсейки поне равенство. Мога да кажа съвсем спокойно, че англичаните през второто полувреме едвам излизаха от полето си. Тоталният ни натиск обаче
не помогна.
Не заслужавахме да паднем, но сякаш ни бе писано.
Оттук докрая всичко е в нашите ръце. Докрая ни остават два мача, а на конкурента Швейцария един и то пряк сблъсък срещу нас. Разликата в точките не е голяма, но не е и малка. Победим ли в Берн сме 100% на бараж...