Датата е 16 октомври 2010 година, 9ти кръг от Шампионата на България, втори сезон за Левски под ръководството на Пеньо Русев, мача е Левски - ЦСКА.
Реших да опиша премеждията ми начело на Левски, като в момента ще започне дербито с ЦСКА, което ще ви разкажа, а предния сезон в последствие.


Стартовите състави:


Обикновенно играя с тази тактика винаги, като правя ротации в центъра и по крилата понеже имам много играчи там... От невнимание забравих да сложа Георги Петков на вратата, който се беше възтановил от контузия, но нищо, така Митрев ще трупа опит.
Мача започна много динамично, като още от първата минута армейците тръгнаха да натискат, но моите момчета бяха като стена и не пускаха да се стигне до вратата. Разменяхме си "инициативата" за гол, но Перович направи няколко пропуски, но в 27' Ники Димитров го изведе сам срещу Чавдаров и не сгреши. Този мач оставих титулярния ми нападател Анхел резерва (за който ще ви разказвам по-късно), понеже докато лекуваше контузия Перович го смени идеално. Минутата е 35, центриране на Перез, четирима играчи на ЦСКА пред Митрев и Иван Стоянов отбелязва с глава. Тук май имаше засада, но мача продължава при резултат 1:1. Милар и Адеинка (не съм сигурен, че така се превежда) направиха доста пропуски сами срещу Чавдаров, което не ми хареса особено... Второто полувреме реших да засиля атакуващата ми мощ и пуснах Анхел на мястото на Зола и така заиграх с 4-4-2, като Анхел го използвах като таран, а Перович като поачер (като какъвто играе по принцип Анхел). Направих една доста рискована смяна като пуснах Фаусто на мястото на Милар, който много често предния сезон ми решаваше мачовете. Дано има резултат тази смяна. Липсата на практика си оказа влияние в играта на Анхел, който изтърва страхотно положение, но не му се сърдя, до скоро лекуваше контузия. Последната смяна пуснах Тасевски (един от най-добрите в отбора) на мястото на Адеинка, който се умори. В 92' се случи най-лошото - не ми вкараха гол, както си мислите, а загубих на Еврофутбол . Даденото 4-минутно продължение, точно в 96:08 мин. Фаусто разтреля Чавдаров на един метър. Евала на съдията.



С тази победа вече изоставам само на 1 точка от ЦСКА в класирането, а ето го и него:
Класиране

Така, да започна от самото начало. Трансферите от първия сезон:
Трансфери
Няма да показвам снимки на всички играчи, понеже Фаусто, Якубу ги знаете, а на Анхел, Понсе и Милар съм сложил снимки в другата тема. Само ще кажа, че Анхел стана играч на отбора, беше отбелязал 20 гола, Милар докато бе под наем отбеляза 10 гола, но много важни и помогна много за спечелването на шампионата, а Понсе (поправете ме ако греша за името) е мога да кажа най-добрия защитник играл в България, по-добър е от Рабех. Знам, че можеше да му взема на него повече пари, но като дойде Понсе просто стана ненужен, след като бе загубил титулярно място след 1-2 много слаби мача, а ми трябваха пари за Перович и Банан. Жоазиньо и Зе не бях решил да ги продам, но просто не можах да им откажа офертите, докато Вагнер, Бензукан и Симонович нямаха място в отбора. Чудното бе за Симонович какъв интерес имаше като го предложих, дори и отбори от Серия А. След като взех Анхел, Кръстовчев не ми бе нужен и реших да го продам, че да може да се развива, че да е от полза на България.
Ето и снимки на другите попълнения:
Бари Банан
Славко Перович
Дони Нейра
Дистел Зола
Матео Алберти
Мишел Адеинка
Себастиан Наяр
Рудолф Скацел
Снимките ги давам така, да не става много натрупан поста, ако искате ги разгледайте като щракнете на тях.
Може би за Алберти дадох голяма сума, но все пак виждам че момчето има талант и ще ми е от полза. Банан и Нейра реших този сезон да ги пратя под наем да се обиграват, като ги взеха големи отбори, както ще разберете след малко. Интересът към Ники Димитров и Балтанов беше голям, но те са ми в бъдещите планове и реших да ги пратя само под наем, като Димитров премина в Марсилия (където играе и Том от Литекс, по настоящем национал на България в играта), като взе участие в доста мача и се представи на ниво.

Единствената цел, която успях да изпълня е че станах шампион:

За Купата отпаднах от Черно Море още във втория кръг, А за Шампионска Лига много драматично отпаднах от Дебрецен пак във втория кръг, като в София ги победих с 4:2, а в Дебрецен паднах с 3:1, като третия им гол беше от дузпа в 88'. Интересното в тези мачове е, че и 4те гола за Дебрецен вкара Лорант Олах и реших да го взема под наем, но изигра само един мач, заради голямата конкуренция.
Доста се чудих кой да ми е асистент и първо наех Петър Миладинов, но после реших да го направя треньор, а Божидар Искренов асистент, като наистина бе с доста добри показатели, но Рома му предложиха да стане треньор в отбора (не главен мениджър, да не стане объркване) и той прие. Доста време бях без асистент и накрая направих пак Петър, но след това се съблазних и вижте кой наех:

, като Петър пак стана треньор. В другите ми игри до сега не съм обръщал много внимание на щаба ми, но на този реших да е точно обратното и привлякох няколко доста добри треньора и скаута, като за тях ще ви информирам по-късно.

Вторият сезон започна на приливи и отливи, като в предварителните кръгове на Шампионска Лига победих на два пъти Симуря (Азърбейджан) и Динамо Минск все с по 1:0. Плейофите се паднах с Брьонди, като в Брьонди направихме 0:0, а в София 1:1 и те ме изравниха в 94'... Много лошо отпадане пак. Групата в Лига Европа ме изправи срещу Рейнджърс, Слован Братислава и Астън Вила. Ето снимка с всички мачове до сега, като липсват само победата над Черно Море с 3:1 и тази над ЦСКА, за която ви разказах:


Трансферите през втория сезон:

Нямаше как да не взема Трой .... и Курдов като ги видях, че нямат договори. Купуването на Милар просто бе задължително, но липсваха пари. Сърмов искаше да напусне и аз му уважих решението, като го продадох и с парите купих Милар, Икарди, Фонтас и Тиаго Дутра, като последните трима са просто невероятни за вбъдеще:
Тиаго Дутра
Мауро Икарди
Андрей Фонтас
Трой Арчибалд-Хенвил
Атанас Курдов
Хоп Акпан

Няма да ви разказвам пък какви регени се появиха, ще ви покажа само най-добрия, който другия сезон ще е при мъжете:
Симеон Иванов

Вече втори сезон играя със следната схема, като правя ротации. Крайни защитници най-често играят Миланов и Минев, като крайни защитници, с автоматичните настройки. Топузаков, Понсе и Милиев ги сменям, като гледам да имат по равен брой мачове, но сега предимно Милиев е на пейката. Зола и Наяр играят като "подпомагащи" дефанзивни халфове (тях пак ги сменям). Най-често централна двойка халфове са Тасевски и Бардон, като Тасевски играе разбивач (Ball Wining midfielder, ако не се лъжа), а Бардон атакуващ плеймейкър. Крилата също доста ги редувам като играят Inside Forward, а нападателя ми е Поучър.

Междувременно първия сезон станах треньор на Кот Д'ивоар, но за тях ще ви разправям в следващия пост.

Ами исках да пробвам нещо различно и да видя дали ще се получи. Е, има резултат, владея доста топката, доста голям процент от подаванията са точни.
А относно снимките, ок ще ги оправя, просто така ги оставих да не заемат място.

Изиграх още 2 мача - домакинство на Астън Вила и гостуване на Литекс.
Изненадвящо бях фаворит в мача с Вила, но това не бе от значение за мен. Реших да сменя тактиката и заиграх с 4-4-2, като Анхел заигра като Таран, а Перович като Поачър.

Страхотен мач направихме, на два пъти се налагаше да ги обръщам и Перович показа класа и хладнокръвие, като по едно време играех с 3-4-3, когато рискувах много, но взех 1 точка накрая.

Мача с Литекс - заложих пак на 4-4-2 с малки промени. Наложи се почти цял мач Петков да варди след като не се чувства добре. Якубу и Скацел ги смених по същата причина, а Перович игра около 15 мин контузен.

Не можех да повярвам какво се случва. Още един голям обрат, като пак Перович показа хъс и се разписа цели 3 пъти. Много съм доволен от победата, но дадох и големи жертви. Петков се контузи и ще отцъства около 2 седмици, Перович - между 3 и 4 седмици, а Скацел - между 2 и 3 седмици...

Както ви казах първия сезон поех Кот Д'ивоар, след като бяха отпаднали още в груповата фаза на Купата на Африканските Нации. Целта пред мен бе добро представяне на Световното.

Както виждате даже много добро представяне, като може би над 70% се дължи на Дрогба, който в последствие стана и голмайстор. Нямах проблеми в груповата фаза. Мача с Бразилия ги надиграх тотално, като те имаха само 1 точен удър.
На финала реших да заложа на малко по-дефанзивна тактика и това беше грешката ми. Англия не ме надиграха, но си вкараха две от положенията, а аз изтървах доста. Чудих се на кой да заложа в състава и кой да партнира на Дрогба в нападение и правих чести ротации. В халфовата линия заложих на едно момче от Славия, пред Файе, който даже не го и викнах на Световното. Ето го и въпросния:

Наистина останах доста доволен от представянето му, като се надявам да стане голямо име в Националния.

Нещо не можах да те разбера и направих снимките точно обратно... Утре при първа възможност ще ги оправя.
Ами да ти кажа не съм сигурен защо, но се получават нещата... Наистина, не съм се замислял над този въпрос...

Хахах, хубаво си взел Франки Старши за асистент, ама той горкия няма никакви адекватни оценки да изпълнява тая функция...

Знам, но просто се съблазних... Очаквам или да се "развие" или да се навие да стане треньор при мен като намеря по-адекватен

АХАХАХ в 90+6 срещу ЦСКА. Скандално.

Чакаме продължението.

От прочетеното ми стана ясно, че приложения стил е да контролирам топката и постепенно да я "пускам" в атака докато се изчаква подходяща ситуация за гол (което и става по време на мач), а с късите подавания бавенето на игра е още по-често и по-показателно...

Иначе изиграх още два мача, в които победих Белите Орли с резервите в мач с два червени картона и много контузени, като накрая завърших мача с 8 полеви играча. Последва загуба от Астън Вила с 3:1 в Англия, като това намали шансовете ми за преминаване на групите. Много добро представяне на халфовете ми, равностойна игра, но няколко грешки на Топузаков и пропуски на Анхел и Курдов решиха мача.

Шотовете са удобни единствено за хора с резолюция 1680х1050 и нагоре. Поне при мен се виждат идеално и не ми пречат, но за хората с по-малки монитори ще е доста некомфортно да скролират.
Този сейф на 10.2 ли е започнат? Имайте предвид, че от 10.2 нагоре са ъпдейтнати парите в Лига Европа и ШЛ и е доста по-доходно за българските отбори.

С интерес ще следя темата, гледам доста добри играчи си взел. Може да ползвам някой от тях за предстоящия ми сейф с Левски на 10.3.

Да, на 10.2 е, както казах снимките ще се опитам да ги оправя при първа възможност, че сега нямам време. Няма да съжеляваш, особено за Понсе, Перович, Милар. Доста добре се справят, Анхел също, стига да се развихри. Цената му само от шампионата от 200 000 се вдигна на 1 500 000 евро за един сезон, така че е и добра инвестиция ако решиш да го продаваш в последствие.

Даде ли шанс на Barry Bannan през първия сезон, гледам че си го пуснал под наем във 2рия.
Какви са ти впечатленията от него, в отбор като Левски ?

Току що завърших и полусезона, като отново съм първи в "А" Група, заедно с ЦСКА с равен брой точки.
За Купата отстраних последователно Чавдар Етрополе (5:1) и Локо София (2:1), като на полуфинала ще играя срещу Ботев Пловдив. В първенството направих пак няколко обрата, като единия срещу Несебър, като отново победих с гол в продълженията. Единствено за Лига Европа се представих на средно ниво, като можеше да постигна и повече. В групата останах трети, след като направих равен с вече класиралия се Рейнджърс (0:0 като гости) и победих Слован Братислава с 5:1, в последния за сезона мач, като останах много доволен от момчетата. Ето и част от мачовете до края на полусезона.
Ето и малко статистика, като Перович показа много добри изяви, докато Анхел бе контузен и се наложи да сменя тактиката на 4-4-2, като използвам същите инструкции, но просто двамата играят в тандем.

Също така съм доволен и от младежите, които продължават да са първи в групата си, като младите таланти ще получат шанс за изява и при мъжете, било то и на толкова крехка възраст.

Крапс, като го купих първия сезон не съм го пускал да играе много, като мислех да го използвам в бъдеще, понеже сега имам най-добрата двойка халфове в Шампионата - Бардон и Тасевски, които дори и на възраст се справят чудесно, също така и Адеинка, Зола и Наяр, които ги ротирам там и просто за Банан не остана място в първия състав, като при евентуална продажба на някой от горе споменатите ще получи шанс за изява в Първия отбор.
В момента се чудя дали да взема Даниел Карвальо, който има талант и ми излиза без трансферна сума, също така и Хора, но просто ставам с дълга резервна скамейка. Зимата не мисля да правя много трансфери, но нищо не се знае все още. Това е за сега от мен.

Взимай Карвальо и аз го придърпах в Левски и определено е един от най-добрите поне през 1вия и 2рия сезон докато е в Левски.

Взех го, но повече информация по-късно, може би след изиграване на полусезона.

И така. Завърши и втория ми сезон на чело на Левски. Този е още по-сполучлив, защото освен че играхме в Европа, зарадвахме феновете и с дубъл.
В "А Група" се "гонихме" с ЦСКА и Литекс до последно, но дори и при равенство в точките пак ставах шампион, понеже победих ЦСКА с 2:0 втория полусезон и трябваше да стане чудо, че да ме изпреварят по точки.
Това са всички мачове от втория полусезон.

За Купата на България се справихме повече от успешно като на полуфинала победихме вечния враг ЦСКА с 5:1, а на финала безапелационна победа над Славия с 6:0 , ето и отборите .

От момчетата съм повече от доволен, като те спечелиха и не малко награди за отличното си представяне. Капитанът Елин Топузаков спечели приз за цялостен принос, Георги Петков за втора поредна година стана Вратар на сезона, а Седрик Бардон, Славко Перович и Уалдо Понс останаха втори, съответно в класациите за Чужденец на сезона, Нападател на сезона и Защитник на сезона в "А група", като Перович изоставаше на 6 гола от гол-майсторския приз.
Съвсем нормално бях избран за Треньор на сезона и не заради друго, но понеже в 95% от случаите наградата се присъжда за треньора на шампиона.
Ето и най-добрите:
Славко Перович - след контузията на Анхел се справяше отлично и нямаше как единия от двамата да е на скамейката и ги ползвах и двамата като Перович ми се отблагодари и вкара общо 27 гола във всички турнири.

Седрик Бардон и Дарко Тасевски - страхотна двойка халфове, като и двамата се представиха на ниво дори и за тази възраст (визирам Бардон, който е на 34 години и се уморяваше често). В началото на полусезона имаше някаква кавга между двамата, но това не се отрази в съвместната им игра.

Анхел - отново вкара не малко голове, но контузията му попречи да стане отново гол-майстор. Нищо, много съм доволен от играта му.

Уалдо Понс - стабилен в защита, просто безгрешен на поста си.

Живко Миланов - също няма какво да кажа за него освен безгрешен. Този сезон изигра по-малко мачове, понеже давах шанс на Якубу и взетия под наем от Сливен Филип Филипов.

Веско Минев - отлична игра в защита, като в много малко мачове не игра.

Елин Топузаков - за тази възраст показа страхотна игра и че има сърце на истински Левскар. Ще продължавам да залагам на него докато се пенсионира.

Родриго Милар - използвах го и по двете крила, вкара няколко важни гола и показа, че заслужава място сред титулярите.

Якубу и Йордан Милиев - взеха участие в една част от мачовете поради контузии на титулярите и за да не си развалят формата, като Якубу дори се завърна в Националния отбор.

Георги Петков - отличен вратар, но вече на възраст, като ще почна да залагам повече на Митрев, че да свиква с тежката задача

Фаусто, Мишел Адеинка, Рудолф Скацел и Дистел Зола - включиха се в няколко мача, показаха че имат желание да са част от титулярите.

Атанас Курдов, Даниел Карвальо, Владимир Гаджев , Божидар Митрев и Себастиян Наяр - включиха се в по-малко мачове, като Курдов в доста решителни моменти, но не можа да вкара така важните голове. За малкото мачове, през които не бе контузен Карвальо игра добре, но не може да свикне още с отбора. Гаджев след контузиите взима все по-често участие и не ме разочарова. Докато Петков бе контузен Митрев се справяше добре, но напоследък почна да се сърди и да иска по-често да играе, като ще видим какво ще го правя. С новата схема Наяр не се вписваше често като титуляр, но ще мисля нещо за следващия сезон, понеже ми харесва като играч.

Матео Алберти - има "хляб" в момчето, дано се развие добре.

Симеон Иванов - детето чудо! Само на 17 а прави много добри мачове. По едно време даже имаше и интерес към него от шампина на Англия.

Филип Филипов - взех го под наем от Сливен с опция за закупуване, но за момента няма да го взема, понеже при евентуална продажба на Миланов ще залагам на Стефан Станчев.

Андрей Фонтас - игра малко, но на ниво. Мисля, че с Милиев ще са страхотен тандем след 1-2 години.

Имам доста голям отбор, като най-вероятно ще се разделя с някои основни фигури през сезона.
Големи трансфери не съм правил, като освен Карвальо и Филипов взех и един младеж от Сливен, който е добра перспектива. За него по-нататък.
Съжелявам много, че Батков продаде Ники Димитров за 3,4 милиона на ОБ (Дания), а аз продадох Гошо Христов на Фрейбург за 1,6 милиона, понеже договора му изтичаше, а и не играеше много. Така поне ще се развива.

Бари Банан - в Шефилд се представи отлично, а и спечели приза за Най-добър млад играч в Премиершип. Този сезон ще се залага на него!

Това е за сега, ако искате снимки от нещо пишете.

Аз понеже съм с Вила и доста често налагам Бари Банан e това момче е сина на вятъра така,че за А група ще прави магии.

Пари, недоволни играчи и още нещо
Започнах третият сезон на чело на Левски. Играчите, които се представиха на ниво предния сезон в другите първенства и на които щях да разчитам в борбата за Шампионска Лига, решиха че Левски е малък отбор за тях и искаха да напуснат. Безспорно най-голяма загуба бе Бари Банан, който се представи отлично предния сезон в Премиершип. Искаше да напусне, опитах да го задържа, но показа слаби резултати и реших, че като не му се играе в Левски е по-добре да го махна, колкото и добър да е. Използвах го за разменна монета за играч, който отдавна следя.
Става въпрос за Зезиньо. Играч с голямо бъдеще, който ще е следващият Роналдиньо (поне според мен). Искаха му 12 милиона, така че сметнах, че сделката е добра.

Друга бъдеща звезда е Сами Стюърт, който вече повече от година играе за Националния отбор на Северна Ирландия. Нямаше как да го взема и то без трансферна сума.

Сюлейман Бамба го използвах в Националния отбор и реших, че много ще ми помогне за Шампионска Лига и нямаше как да не го взема, също без трансферна сума.

Клоуд Макелеле е играч, който всички познавате и въпреки възрастта си ще помогне на отбора, а и младежите ще се учат от него.

Шави Бараха - също добре познат на феновете на отбора, който пак ще е ментор и би помогнал на отбора.

Дъглас Коста е една от много звезди на Бразилия, като сумата, която дадох за него не бе малка, но се надявам скоро да стигне до първия отбор на Бразилия.

Жулиано Белети - играч, който се изкуших да взема, като видях, че предпочита в Левски пред Майорка, а и ще е полезен за младите в отбора ми.

Освен Банан, Якубу, Балтанов и Нейра също искаха да напуснат, като се съгласих да ги пусна, понеже и без това имах доста разширен състав. Дано се развият, най-вече Балтанов, че да помогне на България в бъдеще.
Ето и всички трансфери.

В треньорския състав също имаше много промени, като предимно треньорите в Школата бяха искани от Европейски грандове и реших да ги пусна, като на тяхно място взех, да се надявам, по-добри заместници. Успях да си върна и Божидар Искренов, който пак ще ми е асистент. Другите нови са Едуард Сисе, Михайло Соколовски и Самир Жулич.

Този сезон, освен Титлата и Купата приоритет ми беше влизането в групите на Шампионска Лига.
Изтеглих сравнително лесен жребий в лицето на КР от Исландия (не изписвам цялото му име, понеже не знам как точно да го преведа). Първия мач, изненадващо за всички ме победиха с 4:2, като допуснах 2 гола от далечно разтояние и един от дузпа, но както и да е.
На реванша излезнахме крайно мотивирани, като заиграх още по-атакуващо, което имаше резултат - победа с 5:0 и продължаване напред.

В третия предварителен кръг трябваше да се изправя срещу "Младите момчета" от Швейцария, като в първия мач в София бяхме по-настоятелни и стигнахме до победата.
След загубата от Дебрецен през първия сезон, знаех, че тук стават всякакви изненади и продължаването ни не бе толкова сигурно. Излезнах с оптималния състав, като при 2:0 за домакините, влезналият като резерва Макелеле направи нелеп фаул в центъра на терена и бе изгонен. Така трябваше да търся поне един гол, за да бъда спокоен. Родриго Милар и Симеон Иванов бяха най-концентрирани и успяха да върнат двата гола, като по този начин успях да продължа напред, въпреки загубата с 3:2

Тази година жребия бе наистина благосклонен към нас и в плейофите трябваше да се изправим срещу Ирландския Бохемиян.
Първият мач бе наистина равностоен, като ранният гол на Сами Стюърт, който играеше като плеймейкър ни даде минимална преднина.
Реванша отново бе равностоен, пълен с обрати, като успях да победя отново, и по този начин бях в групите на най-комерсиалния футболен турнир.
Очаквах тежък жребий, понеже нямаше "лесно-победими отбори". Групата ми не бе от най-леките. Лион бяха шампиони на Франция от предния сезон. В Селтик личаха имена като Джърмейн Пенант, Шоун Малоуни, Айрън МкГърди и други. Атлетико все по-настоятелно се борят за титлата, като предния сезон остават втори, като изпреварват Барселона и освен Макси Родригез не са продавали други от звездите им.
Ще видим какво ще стане в групата, като се надявам да изненадам някой гранд.

Това са мачовете до тук, като останах доволен и от подготовката, която бе кратка, заради участието ми в предварителните кръгове на Шампионска Лига. Спечелих и организирания от мен турнир срещу наистина сериозни съперници.

Това е за сега, ако имате въпроси или искате снимка от нещо, ще съм радостен да ви покажа.

Поздравления за историята. Отличен прогрес през годините, а като гледам и играчите, които си взел, се целиш на още по-високо.

ПП: Точно в момента, в който пишеш Сами Стюарт, един скаут ми го препоръча на моя сейв.

Той е талантлив и се справя отлично и като плеймейкър.
За мен сезона почва лошо обаче, като след 9 кръга съм четвърти с 15 точки, 10 по-малко от първия Литекс...
Дълга контузия на Милар ми попречи да спечеля няколко мача, като в Шампионска Лига паднах в първите 2 мача, съответно с 2:4 от Атлетико и 2:0 от Лион.

Слаб Левски, недоволни играчи и пак пари

Завърши първия полусезон като това бе най-слабият от както съм на чело на Левски. Предполагам това се дължи на по-натоварения график, понеже предни сезони не е било така. Друга причина за мен е липсата на Родриго Милар през по-голямата част от полусезона, като получи две тежки контузии и не успя да вземе участие в най-важните мачове.

В "А" Група най-голямата ми победа бе срещу един от преките ми съперници - Литекс, като мача бе пълен с обрати, като най-накрая успях да натделея в един доста равностоен мач. Ето и самия мач + съставите.
Много съжелявам за двете загуби с 0:1 от ЦСКА и Славия, както и за равния с Монтана, където играхме като отбор от "Б" Група.
Класирането до момента и мачовете.

В групите на ШЛ имах шансове единствено за Уефа, като в последния кръг щеше да се реши всичко. Аз бях домакин на Лион, а Селтик на Атлетико, като французите и испанците вече се бяха класирали напред. Е, и аз, и Селтик паднахме, но те имаха точка повече и продължиха напред. Ето класирането и всички мачове.
Левски - Атлетико
Лион - Левски
Селтик - Левски
Левски - Селтик
Атлетико - Левски
Левски - Лион

Направих и две покупки в разгара на сезона, като първо дадените футболисти минаха проби и ми харесаха.
Става въпрос за Виктор Аничебе и Гавин Махон.
Първият бе млад и трябваше да засиля нападателната мощ, след като Курдов ме разочарова с играта си, а от Махон имах наблюдения от предни кариери с КПР. Предполагам ще помогнат на отбора, като договорите са им до края на сезон, но мисля да им предложа за по още една година.

Хармонията в отбора не е никак добра, като голяма част от играчите се оплакват. Тасевски иска да напусне и удовлетворих молбата му, понеже не харесваше и Бардон. Странното е, че не го харесва още от края на втория сезон, но играеха двамата без някакви проблеми, но при положение, че иска да напусне - така да бъде. Може да се оправи хармонията, което много се надявам. Мисля да продам и Курдов, понеже играе слабо а и от него почна всичко (или поне той първи почна да се оплаква).
От новите попълнения съм с променливи чувства - Сами Стюърт играе наистина добре дори и като плеймейкър. Младите бразилчета са на приливи и отливи и тримата. Макелеле, Бараха и Белети за малкото мачове, през които играха помогнаха на отбора. Единствено Бамба играе по-често, като помага много в дефанзивен план.

Това е за сега, след края на сезона ще пиша пак.

Сезон, който няма да се забрави
Завърши третият ми сезон на чело на Левски, като той е и най-слабият.
Като за начало отпаднахме още във втория кръг за Купата на България от ЦСКА, в Шампионска лига отпаднахме в груповата фаза и ни остана да се съсредоточим върху първенството, което пренебрегнахме есента. За жалост пролетта играхме на приливи и отливи, като не можахме да стопим разликата на ЦСКА и Литекс, и така завършихме трети в "А" група, което не бе никак добре.
Ето и всички мачове от втория полусезон.

Наистина допуснахме няколко доста сериозни загуби, като най-лоша бе тази от ЦСКА с 5:2.. Като цяло доста обърках мача, втурнах се в атака, но не предвидих противниковите действия. Ако искате мача го има в темата "анализ и разбор" може да го изгледате.

Мача с Литекс играх с голяма част от младежите и резервите, като бях тотално надигран.

По-значителна победа е тази над Славия с 6:1, в борбата за третото място, както и тази над Локо София..

Част от слабите резултати предполагам, че се дължат и на липсата на хармония в отбора, като затова продавам всички недоволни, пък дано се оправят нещата.
Зимата направих няколко трансфера:
Марек Мач - момче с голямо бъдеще, стига да тренира в добра школа. Лошото е , че нещо не иска да преподпише.

Николай Дюлгеров - Бе в трансферната листа на Кардиф и реших да го пробвам, а ако ми хареса да го купя, но не ме впечатли особено.

Евгени Трошин - Млада руска звезда, за която нямаше как да не дам някой лев.

Дилян МакГолан - първо мислех да го купувам, но после излезна опция да го взема под наем, но не ме впечатли, въпреки, че игра малко.

Цветомир Тодоров - нямаше как да не купя нашето момче, като му възлагам големи надежди.

Ето и всички трансфери.
Адеинка, Зола, Тасевски, Скацел искаха да напускат и всички ги сложих в трансферната листа, но Зола и Скацел минаха само под наем.

Ето и част от най-добрите.
Георги Петков - отначало допусна доста голове от далечни разтояния, но за възрастта си все още пази на ниво.

Уалдо Понс - един от най-стабилните в защита, като този сезон имаше повече ротации между него, Милиев и Бамба.

Живко Миланов - отново безпогрешен по крилото си и останал лоялен към клуба, като отказа няколко оферти.

Елин Топузаков - за пореден път капитана бе един от най-добрите в състава ми.

Славко Перович - голямата конкуренция в атака му помогна да играе на ниво и вкара не малко голове, като бе гол-майстор на отбора за сезона.

Анхел - и при него конкуренцията си каза думата и се развихри в няколко мача.

Родриго Милар - отново го сполетяха контузии, като това му попречи да играе в някои от най-важните мачове за сезона.

Сами Стюърт - достоен заместник на Седрик Бардон като плеймейкър на отбора. Справя се чудесно и е твърт титуляр както в Левски, така и в Северна Ирландия. Не случайно феновете го избраха за играч на сезона.

Веселин Минев - пробвах доста играчи на неговия пост, като в мачовете, в които игра бе на ниво.

Симеон Иванов - безспорно най-големият талант в България последните години, но иска да напуска клуба и от там идваше и липсата на хармония, като се мъчих да го задържа. Е, сега ще напусне и дано някой ден се завърне в родния си клуб.

Борислав Балджийски - игра няколко мача за първия отбор на Левски, но показа, че заслужава да е част от него, като за резервите също игра много добре.

Стефан Станчев - достоен заместник на Живко Миланов по десния фланг.

Сюлейман Бамба - Него също го ротирах с Милиев и Понс, като показа, че класа над другите защитници в "А" група, но искаше да напусне и трябваше да удовлетворя молбата му.

Виктор Аничебе - 10 мача - 10 гола, какво друго да кажа. Заслужава титулярно място, но просто имам доста добри нападатели и ще са нужни ротации.

Йордан Милиев - както казах игра близо 1/3 от мачовете.

Зезиньо - младия бижутер . Викам му така, не за друго, просто ограби едно ателие. Шегувам се, разбира се, игра на ниво като отказах няколко оферти за него. Дано остане.

И не на последно място представянето ми с Кот Д'ивоар.
Спечелих КАН, като няколко мача трябваше да се решават с дузпи, където имах късмет. Мачовете.


Ето и нещо странно. Както виждате, Славия играят с 8 полеви играча. До тук добре. Но на тази снимка, се вижда, при контузията в 57' до тогава са направили само една смяна, а на мястото на контузения играч не влиза друг...


Това тук, до колкото разбрах е, че Борда ми дава повече свобода и мога да си избера сателит, като в близките седмици те ще кажат дали е удачно да е този отбор. Е, аз преди да се зачета за какво точно става въпрос щракнах на Барселона, което е на 99% невъзможно да ми станат сателит.
Както и да е.

Очаквайте скоро началото на следващия сезон. Това е за сега!