Джулиъс Агахова

Julius Aghahowa
 
CM Профил: [Profile], [Transfer], [History]
FM Профил: [Profile], [Personal], [Transfer]
                      [Positions], [History]
Име: Джулиъс Агахова
Дата на раждане: 12 февруари 1982
Националност: Нигерия
Настоящ клуб: Кайзериспор
Дебют за нац.отбор: Февруари 2000 г. срещу Мароко
Мачове за нац.отбор: 32
Голове за нац.отбор: 14
Current Ability: 120
Potential Ability: 130
 

Днес ви представям една от най-големите звезди и герои на Championship Manager – Джулиъс Агахова. За съжаление, в действителност, ситуацията с него е малко по-различна и представянето му не отговаря на неговото „виртуалното” ниво, което пък може би предначерта високите очаквания на феновете към него. Той не успя да издържи един от най-трудните възможни тестове на съвременния професионален футбол – Английската Висша Лига – което със сигурност не го прави лош играч. Може би експлозивния му стил на игра би прилягал повече на Френската Лига 1 или Испанската Примера Дивисион, където играч като Фредерик Кануте доказа, че е един от най-класните нападатели в днешно време и успя да разгърне пълния си потенциал. Не всеки има ментални качества да удържи топ концентрация на „Острова” по време на цялото 90-минутно себераздаване. Изключителният футболен интелект също е задължително качество – най-голямото доказателство за това е богатството на съвременния български футбол Митко Бербатов, за който мачовете от елита на Европа са като игра с кварталните приятели – толкова забавни и освободени от напрежение и в същото време съпътствани с невероятна лекота и елегантност в отиграванията – истински художник с топката, който с фланелката на най-титулувания отбор „гали окото” на футболните фенове от цял свят.

Връщайки се към обекта на днешната статия, определян за един от най-големите таланти на нигерийския футбол преди 9 години, притежаващ невероятни физически качества – атлетизъм, скорост и отскок, а освен това и много добра голмайсторска статистика в първенствата на Украйна, Тунис и Нигерия, стигаме до извода, че по-вероятният проблем при него е именно вторият – футболният интелект, който не се купува ами всеки се ражда с него, като разликата е в нивото му – в по-голяма или по-малка степен – единственото, което може да се прави е да бъде развиван, но темповете зависят изключително от стартовата точка, и това дава отговор защо доста играчи на прекалено ранна възраст достигат тавана във футболното си мислене и след това вместо да бележат прогрес продължават кариерата си в посредствени или не толкова амбициозни отбори.

Насочвам вниманието ви към футболният път до Висшата Лига и решението на 26-годишният нигериец за неговото продължение, след разочароващия престой в Уигън Атлетик – нито един гол в 23 мача, което прави общ анти-рекорд от 18-месечна голова суша.

Джулиъс Агахова е роден на 12 февруари 1982 г. в центъра на каучуковата индустрия в Нигерия – южния град Бенин. Първите си стъпки във футбола започва на улицата като всички африкански деца. Още от малък се отличавал с качествата си и бил от водещите млади футболисти в началното училище и по-късно в гимназията. Първият отбор на Джулиъс се казвал Санко Старс – малък аматьорски отбор, съставен предимно от юноши. По-късно преминава в местния полицейски отбор Пълис Мъшийнс и достига финала на местната ФА Купа, в който успява да вкара гол на професионалния Бендел Иншурънс и веднага бива привлечен в редиците им. Отборът е по-известен в миналото като Пепелянките от Бенин и е един от основателите на Нигерийската Висша Лига през 1972 г. Стадионът, на който се подвизава отборът се казва Самуел Огбемудия и е с капацитет от 20 000 места. По-известни играчи защитавали цветовете на отборът от Бенин са достойният заместник на Владо Манчев в Лил – Петер Одемвинге – настоящ играч на Локомотив Москва, Ифеани Удезе преминал също през Английската Висша Лига с отборът на Уест Бромич Албиън, Пиус Икедия познат с дългогодишния си престой в Холандия и Джъстис Кристофър запомнен (или по-точно незапомнен изобщо) като един от най-големите анонимници привличани някога в българското първенство.

Добрите игри с отбора от родния град не остават незабелязани и Агахова бързо успява да влезе в полезрението на съгледвачи от Европа. Не след дълго резултатът е налице – през 1999 г. е подписан предварителен договор с датския тим от долните дивизии Хернинг Фремад, но след забележителното си представяне в турнира за Купата на Африка за Юноши проведен в Нигерия и Гана през същата година, помогнало на „Супер орлите” да достигнат до ¼-финал, младият нападател се решава на по-амбициозен и рискован ход – от тунузийския шампион Есперанс му осигуряват договор с по-ранна дата и така контрактът с датчаните бива анулиран.

Интересен факт за датския отбор Хернинг Фремад (основан през далечната 1915 г.) е, че на 6 април 1999 г. се обединява с кръвния враг Икаст ФС (основан през 1935 г.) и така се сформира настоящият представител на Датската Суперлига Мидтиланд. Преди това двата отбора не са имали почти никакви успехи в датски футбол, но въпреки това трябвало да изминат цели 10 години преди обединението, родено от идеята на двама датски бизнесмени, подкрепени от няколко други институции, да стане факт. Още през следващия сезон се стига до промоцията в най-високото футболно ниво на Дания с рекорден брой точки в крайното класиране на Първа дивизия. Отборът успява да се задържи в елита и до ден днешен продължава да се развива с главоломни темпове, като през 2007 г. е направена финансова инвестиция за разширяването на бюджета на клуба с 10 млн. евро.

С екипа на Есперанс, Агахова успява да стане шампион на Тунис и достига с клубния си отбор до финала на Африканската Шампионска Лига, а на международно ниво, едва 19-годишен, намира място в първия отбор на Нигерия, като той и Чукву Ндукве са единствените двама състезатели играещи в африкански клубове. Техни съотборници по това време са Аугустин Джей-Джей Окоча, Годвин Окпара, Нванкво Кану, Тарибо Уест, Тиджани Бабангида, Финиди Джордж, Ике Шурунму и много други подвизаващи се в Европа играчи. Нападателят от Бенин придобива световна популярност по време на Африканската Купа на Нациите през 2000 г., където отбелязва победният гол, изпратил Нигерия на финала.

Невероятното представяне в този голям международен форум отваря много възможности за развитие на неговата кариера и през януари 2001 г. най-после се осъществява чакания трансфер на „Стария континент”. Преминаването в гиганта от Източна Европа Шахтьор Донецк срещу сумата от 5 млн. долара се явява рекорден трансфер в историята на украинския футбол до този момент. Стартът в новия клуб е повече от обещаващ – отбелязва 7 гола в първите 8 мача, всеки от които отпразнуван с многобройни зрелищни салта, превърнали се в запазена марка при изразяването на радостта му след гол. На международната трибуна 2002 г. се явява изключително силна за него, въпреки не толкова блестящото представяне на националния отбор, с който печели бронзов медал на Африканската Купа на Нациите и става голмайстор на турнира заедно с Патрик Мбома, Саломон Олембе и сънародникът му Якубу Айегбени – и четиримата с по три попадения. Участва за първи път на Световно първенство в Япония и Корея и отбелязва единствения гол за „Орлите” в мача от груповата фаза срещу Швеция, загубен с 1-2. През същата година успява да стане шампион на Украйна с клубния си отбор, а след това повтаря същия успех през 2005 и 2006 г. Печели Купата на Украйна през 2002 и 2004 г., а Суперкупата – през 2005 г.

Така стигаме и до въпросния трансфер-преврат в кариерата на Джулиъс Агахова в Уигън Атлетик подписан на 30 януари 2007 г. след успешното получаване на работна виза. Западна Европа – мечтата на всички деца по света трениращи футбол – става най-после осъществена реалност за нигериеца. Дали обаче не идва в грешното време за него? Може би Уигън не е точното отражение на представите му за идеалния трансфер, но въпреки това 26-годишния нападател доказва непримиримостта си и се решава за втори път в кариерата си да „стреля напосоки” търсейки футбол от по-високо ниво. Агахова признава, че определя трансфера си в Шахтьор по-скоро като грешка: „Шахтьор ме бяха гледали на Олимпийските игри и на Африканската Купа на Нациите, и изпратиха агент да ми разкаже за желанието и плановете на клуба. Те не ме канеха на проби или нещо подобно. Те просто ме харесаха и дойдоха с конкретна оферта към мен. Приех предложението без много да се колебая, защото бях твърдо решен да играя в Европа, без значение къде. Знаех, че има вероятност да се окаже по-нататъшна спънка в кариерата ми, но не знаех, че разликата между Източна и Западна Европа е толкова голяма.”

„Латикс” не обявяват трансферната сума, но различни източници твърдят, че тя е била от порядъка на 10 млн. щатски долара – скъп и за двете страни трансфер, но определено коствал повече на самия играч – 6-годишна борба и доказване по европейските терени, белязани с възходи и падения, участия за различни купи, включително и в Шампионската лига. За съжаление, следващите 18 месеца се превръщат кошмарни откъм футболна гледна точка за нападателя. Преследван е от постоянни несполуки пред гола, а безпощадните медии на „Острова” го обсипват с критики. В началото на 2008 г. – 12 месеца след трансфера – Агахова е желан от редица отбори от Чемпиъншип и мениджърът Стив Брус е твърдо решен да помогне за адаптацията на му към английския футбол като осигури на играча по-голям брой изяви в титулярен състав на по-нискоразреден тим чрез отдаването му под наем. Най-голям интерес към бившия играч на Шахтьор има от Кристъл Палас, но проблеми с работната виза предотвратяват преминаването там.

След края на първия си пълен сезон във Висшата Лига, с непроменен нулев голов актив, той избра Турция за своя следваща дестинация в кариерата и преминава в бившия отбор на дългогодишния страж на националния ни отбор Димитър Иванков – Кайзериспор. Класиралият се на 5-то място за сезон 2007/2008 турски клуб обвързва нападателя с 3-годишен договор, а официалната сума не е обявена от нито един от двата клуба.

Футболна Европа става свидетел на нов успешен старт за нигериецът – 2 месеца след трансфера в Турция бележи първия си хет-трик срещу истанбулския колос Фенербахче при победата с 4:1 като гост. Джулиъс е радостен, че тези попадения са доказателство за качествата му и се надява скоро отново да добие международно признание: „Националният отбор не е въпрос на живот и смърт за мен. Искам да се концентрирам върху представянето си за клуба, вместо да се вглъбявам в желание за участие на всяка цена за националния тим. Много се радвам за момчетата, които в момента са там и мисля, че се справят добре. Ако все пак получа покана за завръщане в отбора – добре, в противен случай – имам начертани задачи пред мен с Кайзериспор и продължавам да работя непрестанно върху успешното им изпълняване”. До момента има 13 мача и 4 гола за Кайзериспор.

Христо Георгиев

Leave a Reply