Как български отбор за първи път спечели Шампионската лига…

В новата ни рубрика ви представям един хумористичен разказ, с който участвах преди време в конкурс на тема „Оставката на министъра“. Надявам се докато го четете да се забавлявате поне на половина толкова, колкото аз по време на писане.

Как български отбор за първи път спечели Шампионската лига…

и как един министър си подаде оставката

Всички почитатели на най-популярната игра у нас Цар Футбол си спомнят с умиление за славните мачове на Левски срещу Оксер, Марсилия, Удинезе и Киево. Същите хора обаче не могат да забравят и не чак толкова задоволителното представяне в групите на Шампионската Лига през сезон 2006/2007 срещу Вердер, Барселона и Челси. Точно 10 години след тези събития за първи път отбор от родното първенство щеше да спечели най-титулoвания турнир на Стария континент.

Преди това обаче имаше още няколко неуспешни опити на ЦСКА, Левски, а през последните два сезона – 2013/2014 и 2014/2015 отново се наблюдаваше хегемонията на отбора на Гриша Ганчев този път с ново име и нови съдружници – „тройната коалиция” между него, строителния предприемач Николай Галчев и бизнесмена Коко Динев, които сглобяват непобедимата за българските стандарти футболна „машина” наречена Пирин-Вихрен със седалище град Благоевград – център на Югозападния регион дал най-много таланти на родния футбол. Успехите се дължат и на добрата кадрова подкрепа от добре познатия Литекс (Ловеч), който е сателит на благоевградския тим и се подвизава в „Б” група. Отборът на „тройната коалиция” ставаше две поредни години шампион на България и носител на Купата на страната, но за съжаление и двата му опита за влизане в Шампионската Лига бяха неуспешни – след два мача на разменено гостуване във фаза трети предварителен кръг с Атлетико (Мадрид) и Ливърпул (Англия) отборът натрупа същия голов пасив както Левски при първото и единствено участие на български отбор в груповата фаза – 1:17. Единствения гол срещу „Мърсисайдци” отбеляза българинът от ромски произход Аслан Боримечков известен със своя пословичен хъс и нюх към гола.

Тези неуспешни опити демотивират футболната общественост в България и вече дори и малките деца не вярват, че е възможно да се повтори чудото.

На 13 юни 2014г. бизнесменът от с.Очиндол (обл.Враца) Георги Милчев по-известен като „Българския Абрамович” решава да закупи футболен отбор, като си поставя амбициозната задача да вкара отбора в „А“ група и евентуално да повтори подвига на Левски от преди 8 години – а именно да влезе в групите на Шампионската Лига. Финансовите му консултанти след обстойно проучване на клубовете у нас стигнали до оптималното решение според разхода на време/пари – нарочен за бъдещ футболен гранд бил скромния състезаващ се в Плевенската Окръжна група отбор на Бацова махала, носещ името на едноименното населено място, в което играел домакинските си срещи. Схемата за влизане в професионалния футбол се улеснила с две стъпки като бил изпозван удобен момент – един от отборите участници в „Б” професионалната ни футболна група – Спортист (Своге) – се наложило да отмени участиевто си в първенството поради засилената конкуренция от концерна „Нестле”. Така Георги Милчев закупил лиценза на тима от града на шоколадите и отборът щял да направи дебют под негово управление директно в професионална футболна група.

За треньор е привлечен неангажирания за момента Христо Стоичков, който през последните три сезона успял да изпадне в по-долни дивизии с три различни отбора от три различни държави: Астън Вила (Англия), Байер Леверкузен (Германия) и Монако (Франция). Г-н Милчев обаче бил върл фен на „Камата” още от състезателните му години, като най-много се възхищавал на огромния набор от езикови средсва и жестове, които талантливия нападател използвал по адрес на съдии и противникови футболисти по време на мач.

Гръбнакът от играчи, водил дългогодишни битки из Плевенската Окръжна група, е запазен, продължени са договорите на славния нападател и капитан на отбора Галин Бацов, по-известен като Гацо Бацов, плеймейкъра Съботин Недялков – Прожектора. Той бил наричан така не защото е много светъл, а защото веднъж при изпълнение на дузпа уцелил един от прожекторите на стадиона и мачът бил прекратен за 45 минути. С отбора останали и близнаците Здравко и Желязко Желязкови известни като „Сериините убийци“, заради характерния им стил на игра непозволяващ преминаване на противникови футболисти с помощта на всевъзможни прийоми. Привлечени са и няколко играчи от водещите отбори в „А“ група, като тлъстите заплати и високите цели на отбора ги амбицират да преминат в новосформирания клуб.

Първият сезон на отбора в професионалния футбол е повече от успешен – тимът завършва на челно място в „Б” група, като от 34 мача остава непобеден с 33 победи и един равен, и се класира за полу-финал на турнира за Купата на България, където нещастно губи от Пирин-Вихрен с 0:3. Играчът обелязал най-много голове за кампанията е нападателя с номер 9 и кумир на малки и големи в селото Галин Бацов: в 34-те мача за първенство той отбелязва 49 гола и се разписва още 13 пъти във вратите в мачовете за Купата.

Имащ вече победната формула отборът на Христо Стоичков наблегнал на лятната си подготовка вместо на гръмки трансфери и слухове за пристигащи и напускащи играчи. Резултатите били повече от обещаващи – само победи и нито един допуснат гол в предсезонните контронлите срещи. На Бацова махала вече се гледало като на основен претендент за титлата и водещите отбори в „А” група скоро усетили силата на състава воден от носителя на „Златната топка”. Безапелационно тимът се справил в двата мача за първенство срещу ЦСКА със 7:1 и 7:2, срещу Пирин-Вихрен – с 8:0 и 8:1 и срещу Левски – с две победи по 5:0.

С първото си участие в „А” група отборът пишел успоредно славни страници от историята си и невиждани досега рекорди за Българския футбол – 38 победи от 38 мача в първенството и само 4 допуснати гола в рамките на своята врата, 2 от които дело на Николай Михайлов.

Лятото на 2016г. година било изпълнено със значително повече трансферни страсти от предходното – с оглед предстоящите мачове от третия квалификационен кръг за групите на Шампионската Лига в отбора били привлечени с помощта на финансовата мощ на президента Милчев най-славните имена на родния футбол в последните 15 години: след привлечения през зимния трансферен прозорец син на президента на БФС Боби Михайлов – Николай, който идва от испанския Валенсия последователно от Висшата лига на Англия акостират и 28-годишният Николай Димитров, който облича за първи път екип на български отбор след 7-годишен престой в Арсенал (Лондон), Стилиян Петров и Мартин Петров от Манчестър Сити, Валери Божинов от Ливърпул, 34-годишният ветеран Димитър Бербатов от Манчестър Юнайтед и Мариян Огнянов от Левски, известен като първия и единствения досега автор на гол за български отбор в Шампионската лига, като с покупката му се цели той да предаде опита си и да даде пример на своите нови съотборници как да повторят подвига му, а защо не и по повече от един път. При един от желаните играчи обаче „българския Абрамович” удря на камък. Неуспешен се оказва опитът да бъде привлечен в състава неостаряващия боец Даниел Боримиров, поради факта, че той имал предварителна договорка с отбора на Левски да заеме треньорския пост от новия сезон. Въпреки това ръководството на отбора обявило селекцията за завършена и всички чакали с нетърпение официалния старт на новия сезон.

Интересен факт е, че освен цялото това съзвездие от футболисти отборът се сдобива и с нов официален химн изпълнен специално от спътницата в живота на Валери Божинов – фолкдивата Алисия. Мотото на отборната песен, която била пускана преди всеки официален мач и след отбелязан гол било „Светът е махала – нека седнем на една пейка.”.

Пред Бацова махала стояла на дневен ред така жадуваната цел от 10 години насам – заветното място в групите на най-престижния клубен футболен турнир на „Стария континент”. Всеки от футболистите обаче имал и поставени свои върхове в професионален план, който трябвало да достигне. Капитанът Гацо Бацов очаквал през новия сезон да отбележи своя гол номер 1000 в кариерата си, като за статистиката разчитал главно на шефът на фенклуба на ветераните дядо Незабравко, според който най-обичаният от феновете футболист имал 896 гола в Плевенската Окръжна група.

На 26 юли 2016 година става известен и противникът на Бацова махала в последния предварителен кръг за влизане в групите на Шампионската Лига. Жребият е повече от безмилостен – съдбата определя римските орли от Лацио да се изправят срещу българския първенец. Медиите са скептично настроени, а треньорът г-н Стоичков е залят от интервюта чакащи прогноза от него за престоящите мачове. Смело и прямо в познат тон той съобщава „С новите момчета, които привлякохме в състава сме непобедими”. Думите му са приети с насмешка от критиците, но все пак феновете на отбора отброяват дните преди старта на кампанията с умерен оптимизъм и таят надежди за благоприятен изход от двата мача с италианците. Първият двубой е на „Стадио Олимпико” в Рим. Трибуните са препълнени. Мачът започва нещастно за нас – лациалите повеждат с два бързи гола в началните минути. Докато нашите момчета се поосъзнаят идва и края на полувремето. След множество критики към майките и лелите на футболистите от страна на треньора играчите на българския отбор излизат с повишено самочувствие и жажда за обрат през второто полувреме. Илюзийте са им разбити още в 46-тата минута, когато резултата става класически в полза на римляните благодарение на грешка на вратаря Михайлов. Това е и крайния резултат – 3:0. „Камата” е разкъсан от медиите за постното представяне на отбора си, футболисите са обявени за безличници. Дори и феновете на отбора вече виждат групите на Шампионската Лига единствено и само в сънищата си.

Неочаквано няколко дни преди мача-реванш в офиса на българския министър на спорта Славчо Иванов – Вуйчето (прякорът му идва от роднинската връзка с Развигор Иванов, който се прославил с това, че с 5 мача в Североизточната „В” група бил извикан в „А” националния отбор на България) постъпва анонимно обаждане за среща с представителни лица от щаба на италианците. Първоначално той приема разговора за лоша шега, но след като са споменати конкретни суми, коефициенти в зависимост от развръзката в мача и конкретен план за добиване максимално големи възможни активи и за двете страни от двубоя реванш „Вуйчето” решава да се срещне с хората от щаба на Лацио. Те му предлагат 1 милион евро на ръка за да убеди треньорът на Бацова махала и по-голямата част от тарторите в отбора да отбележат нито повече нито по-малко от 4 гола във вратата на противника, като за точен резултат 4:0 според таблицата на медийния магнат Сашо Диков коефициентите в букмейкърските къщи започвали от 300.00. Футболните деятели от Рим преценили шансовете си и решили да приберат сигурна сума в джобовете си, отколкото да се изправят в неравностойна борба за Шампионската Лига с мегаотборите на Абрамович – Челси (Лондон), Милан (Италия) и Реал (Мадрид). Дошъл и дългоочаквания ден на втория сблъсък между двата състава. Мачът трябвало да се играе в София на националния стадион „Васил Левски”, тъй като за нещастие на привържениците на Бацова махала техния стадион не бил лицензиран за участие в евротурнирите. Първото полувреме било изпълнено с многобройни атаки и пред двете врати, но българският страж се представил перфектно и не допуснал нито един удар да премине очертанията на голлинията. На срещуположния край на игрището на два пъти Бербатов и Божинов уцелили страчните стълбове на вражеската врата. Първите 45 минути завършили при резултат 0:0 и по всичко личало, че италианците ще играят в Шампионската Лига. Феновете и зрителите пред екрана обаче не били запознати с предварително запланувания сценарий, който достигнал кулминационния си момент през второто полувреме, когато след страхотен извеждащ пас на Съботин Недялков капитана Галин Бацов открил резултата в полза на домакините – 1:0. Феновете започнали да пеят химна на отбора и окуражили своите идоли на терена, които с всички сили се борели за заличаване на пасива от първия двубой. Италианците играели непредсказуемо слабо и лесно допускали българските нападатели в изгодни позиции пред своята врата. Последвали още два светкавични гола на Гацо Бацов, а в последната минута точка на спора сложил и неостаряващият Митко Бербатов. Чудото се случило: за втори път в историята на Българския футбол имаме представител в групите на Лигата. Медиите възхваляват работата на Христо Стоичков и „понасят” възпитаниците му на ръце. Нацията е обхваната от предстартова еуфория наподобяваща атмосферата от незабравимото лято на САЩ’94. Всички очакват с нетърпение да разберат съперниците на Бацова махала в групите. За нашия отбор е отредена последната група подред – „H. Разбъркванията на урните определят имената на останалите три отбора: ПСЖ (Франция), Порто (Португалия) и Байерн (Мюнхен, Германия). Като изявен фаворит биват посочени немците, а французите и португалците кроят планове кой да заеме второто място в крайното класиране даващо право на участие в елиминационната фаза на турнира.

Никой от тях обаче не очаква сметките му да бъдат объркани от никому неизвестния досега български тим. С познатия лъвски спортен дух Бацова махала печели и трите си домакински мача в група „H, а Галин Бацов записва името си в историята като втория българин отбелязал гол в Лигата, след Мариян Огнянов. Два равни мача и единствена загуба в Мюнхен на „Алианц Арена” класират отбора на втора позиция. Приказката продължава, сънищата на феновете се превръщат в реалност. На 1/8-финал се разправяме почти без напрягане срещу Галатасарай (Турция) в два мача с по 3:0, а на треньорът им Хакан Шукюр бива лепнат прякора „Тройчо”. На следващия ден един от турските спортни всекидневници излиза с математическото заглавие „Инстамбул + София = Прага” обобщаващо представянето на Сараите в двата мача срещу българския евробоец, и на турския младежки национален отбор от времето когато селекционер бил сегашният треньор на Галатасарай. Журналистите визирали конкретно головия трилър в мача срещу връстниците от Чехия загубен с 6:3 в столицата Прага.

Композитори пишат песни за новите герои на България, а дните, през които се играят мачовете на Бацова махала биват обявени за неработни, за да могат хората от цялата страна да ги гледат, ако не на живо на националния стадион „Васил Левски” то поне пред телевизионните приемници в домовете си.

Големите изпитания тепърва предстоят. Жребият за ¼-финалите отрежда една от мегаселекциите на Абрамович да се изправи срещу дружината на „българския Абрамович” – Георги Милчев от Очиндол. Името на противника е Милан – вторият представител на „Ботуша”, който застава на пътя на шампиона ни. Първият мач е на Апенините – през 90-те минути на срещата е показано на практика в академичен стил изчерпателно представяне на понятието „катеначо”. Срещата завършва 0:0, а либерото на италианците Джанлука Малдини доволно кима с глава към камерите след последния съдийски сигнал, знаейки, че при повторение на същия резултат и в София, на дузпите шансовете са в полза на неговия отбор, заради частните уроци по концентрация, които посещавали три пъти седмично при специализиран йога-инструктор. „Да, ама не” казва Стоичковата чета и в мача-реванш проблясва таланта на капитана на родния първенец. Играчът с номер 9 отбелязва своя 1000-ен гол и го посвещава на феновете на отбора – попадението се оказва единсвено в срещата и крайният резултат е 1:0 в полза на нашите. В интервю след мача Галин Бацов споделя пред медиите пътеводното мото на спортната му кариера: „И пак казвам: разликата между футболисите и антифутболистите е, че едните градят играта, а другите я рушат”.

Първите два отбора полуфиналисти са вече ясни – двата най-големи гранда на Обединеното Кралство – Манчестър Юнайтед и Челси се изправят един срещу друг, а според схемата на турнира следващият съперник на Бацова махала трябва да или Реал (Мадрид), или Лион (Франция). Испанците надделяват и така втората полуфинална двойка също е налице.

Историята не казва много за развръзката на двете срещу между „Белия балет” и махалата с най-много на брой фенове в България – известни са само резултатите от двата мача, а те са две победи с по 3:2 за водения от „Камата” отбор. Мненията на очевидците са разнообразни: според едни преимуществото било изцяло за Реал (Мадрид), но липсата на късмет довела до неприятните развръзки за тях и в двата мача. Докато според други в двете срещи на разменено гостуване били отсъдени три несъществуващи дузпи (две от които реализирани) за испанците и още толкова били умишлено пропуснати да бъдат свирени в полза на българите.

Фактите са си факти, а те сочат, че на 26-ти май 2017г. година победителят в Шампионската лига за сезон 2016/2017 трябвало да бъде определен между два отбора – българския шампион Бацова махала и английския – Челси (Лондон), който се явявал и трета подред мегаселекция на Губернатора на Чукотка, срещу която трябвало да мерят сили нашите. Колкото и невероятно да звучи началото и краят на пътя на Стоичковата чета са белязани от две колкото неочаквани, толкова и експлозивни по своя характер събития – обаждания директно на мобилния телефон на министъра на спорта Слачо Иванов. Този път авторите на повикването не са анонимни – те са хора от най-висшите етажи в щаба на Челси – дясната ръка на г-н Абрамович и неговия личен консултант. Желанието на шефа на англичаните е повече от ясно – да донесе единствения липсващ трофей във витрината на лондончани на всяка цена – а именно Шампионската Лига. Застрашен от поражение, което сполетяло двата хиперотбора от Мадрид и Милано, началникът е решен да не пести средства, а да действа. Офертата е точна и ясна: 10 милиона паунда за министъра на спорта и 90 милиона паунда отборна премия за Бацова махала. На такова предложение дори и човек с психически отклонения не може да откаже, а пък известния с хазартните си подвизи „Вуйчето” само това и чакал. Той веднага свикал съвета на „старейшините” включващ президента г-н Милчев, треньора Стоичков и най-изявените имена сред футболистите на шампиона ни. „Пробивните” зони в отбора били определени, като единсвено най-младите в състава не били запознати със схемата. Сред тях бил и 17-годишният вратар Михаил Николов, който горял от желание за изява, а пък финалът на най-престижния футболен клубен турнир на Земното кълбо бил перфектната сцена за него. До прибягване до неговите услуги се стигнало след несигурните намеси и двата автогола в мачовете срещу Реал (Мадрид) на 29-годишния страж Николай Михайлов, за който било отредена ролята „изчакващ на пейката” за финалния сблъсък.

Дългоочакваният ден настъпва. Атмосферата по трибуните е неповторима. Агитките на отборите изписват грандиозни „мексикански вълни”, а знамена и шалове, обагрени в цветовете на любимите отбори, украсяват телата на феновете. В съблекалните на двата отбора настроението е празнично, макар и едните да са нясно със съдбата си на победени. Момчетата на „Камата” осъзнават, че всичко на този свят си има цена, било то дори и финал на Шампионската Лига по футбол. В стаята на Челси капитанът Джон Тери репетира вдигането на трофея над главата си, като преди това се покланя пред отбора, в знак на уважение за вложения труд и доверие.

Съдията дава сигнал за старт на знаменития сбълсък. Честта да изпълнят първи начален удар от централния кръг е на Бацова махала. С бавни, но премерени до милиметър многобройни пасове те владеят притежанието на топката цели 3 минути, а нещото, което прекъсва тази серия от наглед мудни пасове е загубата на концентрация за стотни от секундата в отбраната на Челси. Тя е използвана от плеймейкъра Съботин Недялков, който с прецизен пас извежда Гацо Бацов сам срещу вратаря Петр Чех и резултатът е открит 1:0. След още няколко пропуска пред двете врарти отборите се оттеглят при същия резултат на почивката. В началото на втората част англичаните имат възможност да изравнят резултата, но единствено малшансът пречи на таблото да останат една до друга цифрите „1” и „0”– на два пъти нападатели на Челси уцелват десния страничен стълб на вратата зад младия Николов. Тече 90-та минута, а резултатът е същия. Феновете на българския тим скандират песните на победата и непрекъснато гледат часовниците си, подсказвайки на главния съдия да свири последния сигнал за двубоя. Това настроение обаче е в разрез с мислите в главата на двамата президенти и министъра на спорта, които имали съвсем различен план и ставали свидетели на това, как той е изправен пред провал. Това се дължало на безкрайния ентусиазъм и себераздаване от страна на младите надежди в отбора на Стоичков, които не знаели за договорката и се хвърляли в битката като опълченците на Шипка. Вратарят-заместник на Николай Михайлов правел мача на живота си като спасявал всички снаряди отправени към неговата врата без никакъв страх. Тайната на уникалният му усет към топката била, че отраснал в семейство на търговци и като малък помагал за пренасяне на дини и пъпеши, като неговите родители му ги подмятали, а той се стремял да не допуска да паднат на земята, защото когато се случело това, той знаел, че го очаква голям пердах.

Дошло време Мишел Платини и неговия асистент да станат от местата си във ВИП ложата и да се запътят надолу по стълбите към пистата, където щяла да се проведе церемонията по награждаването. Студени капки пот избили по челото на Абрамович – кошмарът се сбъдвал и Челси оставал отново без трофея наречен Шампионска Лига.

В последните мигове на футболната среща като по чудо двойката опитни бранители на Бацова махала Здравко и Желязко проспиват атака след атака и допускат грешки характерни само за първокласници. По време на една от отчаяните атаки на англичаните най-после българската врата е превзета – резултатът става 1:1. Английските съпортъри са във възторг, а лондончани се приготвят за финален щурм с желание да решат всичко в своя полза, както било предварително запланувано по план, още в редовните 90 минути. Българските футболисти бързат да изпълнят началния удар от центъра и по този начин да дадат нова възможност на Челси за 2:1, но недодялано връщане на Джон Тери, който вече в мислите си се снимал с купата в най-различни пози, към ветерана Петр Чех води до корнер в полза на Бацова махала в края на 4-минутното продължение на срещата. За борбения вратар Михаил Николов ъгловият удар значи „всичко или нищо”. След няколкосекундна концентрация той се втурва към противниковото наказателно поле. Топката е „поставена” на главата му, а зрелищния плонж изпълнен от него напомня този на Данчо Лечков срещу Германия преди 23 години. Цял свят гледа изпадналия в делириум вратар, който тича към сектора с български фенове и се хвърля в тълпата като пирон в кисело мляко. Радостта на младите е неописуема, а ветераните в отбора леят сълзи „от радост” – 90 милиона евро се изплъзват пред очите им. Спечелването на трофея не значи нищо за тях в този момент. Фактите са факти: … 2:1 и Бацова махала е първият български отбор носител на трофея на Шампионската лига.

На следващия ден в централата на УЕФА постъпват аудио записи от телефонни разговори между Славчо Иванов, Роман Абрамович и Георги Милчев. Приложени са също и кадри от скрита камера поставена в стаята, в която се осъществила сделката между представители на Челси, Бацова махала и министъра на спорта. Посредниците, които осъществили връзката между Лацио и Славчо Иванов преди втория мач от квалификационния кръг на Шампионската Лига се оказали репортери на BBC под прикритие. След разкриването на двете измами Мишел Платини бил безпощаден: всички футболисти на Челси, Лацио и Бацова махала са наказани да не играят НИКОГА повече футбол на професионално ниво. Трите отбора са изхвърлени от евротурнирите за 5 години и в следващите 3 сезона ще започват първенствата в собсвените си страни с -25 точков пасив. За първи път в историята на Шампионската Лига след финалния мач не е излъчен победител и така сезон 2016/2017 остава паметен в историята на Футболна Европа. На всички останали 30 отбора участници са раздадени почетни медали с надписи „ДА на феърплея и НЕ на расизма”. Министърът на спорта Славчо Иванов мигновено си подава оставката като така мислел, че ще получи облекчено наказание, но за негово голямо съжаление му били отредени 3 години зад решетките и санкция от 15 милиона евро.

Христо Георгиев

4 коментара

  1. Е, честито на Теб! Много добър разказ написа 😉 На мен доста ми прилича на творби на Дьорди Молдова, чел ли си ги някога?

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.