Обзор на футболната есен с марка „България“

Анкета: Футболни номинации за 2008 година

След края на първата част от изравненото по сили на компенсационен принцип българско първенство, идва ред и на равносметките. За съжаление обаче не можем да си затворим очите и да кажем, че плюсовете са повече от минусите – в действителност везните са наклонени точно в обратната посока, а отрицателните тежести имат десетки пъти по-голяма маса от положителните. За сметка единствено на непредвидимостта в мачовете, която сега е налице с около 5-10% повече от предишни сезони, ставаме свидетели на неприятен за окото футбол, убийствено бавно темпо на игра, пародийно представяне на националния ни отбор и анонимно участие в квалификационната фаза на евротурнирите.

Отборите на Литекс и Черно море отсрамиха имената си с грамотен футбол, но не показаха нужната психика и професионализъм, които единствено се добиват в записаните в „Червената книга” на родното първенство, или по точно отписаните наскоро поради тоталното им изчезване, истински футболни битки и 90-минутно себераздаване.

Напрежението и словесните (та дори и съдебните) битки между грандовете Левски и ЦСКА още повече нарастнаха след летните премеждия на „червените” – лицензът им за участие в евротурнирите логично бе отнет, а последвалите събития на родна почва доказаха всеизвестното неписано правило, че България не е обикновена държава и мерните единици тук са различни от тези, които ползва останалия свят. Видя се, че само тук 1+1 не е равно на 2, а завършена представа за теоретичното топ ниво на футбола ни даде най-точно и ясно есенното издание на „вечното дерби”.

Всички млади футболисти се молят час по-скоро да ги забележи някой чуждестранен отбор, без претенции от дивизия, статут и национална принадлежност – важно е само едно – да са извън България. Прави ли са в разсъжденията си нашите юноши? Да, бих казал аз, прави са. И те са записани в „Червената книга” … окуражават се от наличието на няколкото, преброими на пръстите на двете ръце, останали футболни школи, които предлагат условия за тренировка и работа различни от тези на най-бедните африкански държави. Как можем да искаме от футболисти, които се подготвят на пясък, сгурия и какво ли още не, да играят на европейско ниво срещу европейски отбори, имащи нормална структура на управление и поне пет затревени терена, в клубната си база? Тук спестявам коментарът, защото всички знаем, че отговорът се крие в самия въпрос …

Едно скромно, слабо и високо момче от Благоевград обаче доказа, че футболният интелект и талантът са над всичко и успя да измине бавния и труден път от спортния интернат на „Пирин” до легендарния „Олд трафорд”. Димитър Бербатов, заедно с футболист като Мартин и Стилиян продължават да бъдат материалното изражение на футболната мечта на всяко едно българско дете. Докога ще продължават да ни радват с екипа на националната фланелка и докога ще имаме професионален футбол? Това само времето може да покаже … а ние – да се надяваме, че ще бъде колкото се може по-дълго.

Христо Георгиев

Leave a Reply