Сърбия – България 6:1

Чест ли е да излезеш с националния екип на родината? Чест ли е да защитиш герба и да се бориш с всички сили единствено в името на победата? Чест ли е да оправдаеш очакванията на цял народ?

Днес сръбският национален отбор ни даде ясен и категоричен отговор на този въпрос. Момчетата на Радомир Антич играха непримиримо като истински балканци, с невероятен хъс за победа и зарадваха макар и малкото зрители на стадион „Партизан” в студената белградска вечер. Бе ни предложен изключителен урок по футбол – игра изпълнена с агресивност и въображение. За нас остава изборът дали да го приемем и да се поучим от него. Нито за миг през всичките 90 минути „съседите” не спряха да търсят пътя към българската мрежа, въпреки че си бяха осигурили солидна преднина с два гола още до 28-мата минута на мача. Представянето и мотивацията на нашите национали обаче контрастираше на всичко това – момчетата ни сякаш бяха насила заставени да носят „тежките” екипи и с мудни действия по терена не оказаха никаква съпротива на добре подготвения съперник.

В средата на терена Чавдар Янков хвърли доста усилия, но остана незабележим – беше неутрализиран и надигран по перфектен начин от противниковите полузащитници. Велизар Димитров опита на няколко пъти да внесе импровизация с интересни технични отигравания, но също като останалите деветима полеви съотборници и неговия интензитет в играта куцаше. За наше нещастие след няколко извеждащи паса и елегантни отигравания тип „с мекия глезен” капитанът ни Димитър Бербатов трябваше да напусне принудително срещата. Това може би беше и символичният сигнал за край на мача, като единствено Благой Георгиев, макар и анонимен през по-голямата част от мача, успя да вкара ювелирен гол от фаул за 1:1 в 20-тата минута и даде някаква надежда за българските запалянковци пред екраните. Плановете на футболистите в бяло обаче изглежда не бяха същите – те нямаха никаква идея как да увеличат актива си в мача, нито пък да стигнат до решение на сложния ребус поставен още от преди 3-4 мача, а именно подобряването на отборната игра.

Единственият, който може да излезе от този мач с вдигната глава въпреки гръмкия резултат е Георги Петков – храбрият страж успя да спаси две дузпи на светилото на сръбския национален отбор Саво Милошевич в неговия бенефисен мач. Благодарение на „Гошо вратаря” успяхме да се разминем с двуцифреният резултат, който беше така реален с оглед на показаното от „съседите” и НЕпоказаното от нас. Че един вратар е половина отбор е вярно, но когато оставиш вратаря сам срещу 11 готови на всичко да се докажат, сякаш обличат за първи път националната фланелката, борци, тогава положението заприличва много или малко на добре познатата ни ретро рубрика „Гол след гол” – всяко статично положение пред нашата врата се оказваше голова възможност за сърбите, благодарение на непобедимия във въздуха Неманя Видич, на който нашите защитници така и не намериха начин да се противопоставят. Комуникацията помежду им, както и тази с опорните ни халфове беше на изключително ниско ниво и на няколко пъти цели зони в отбраната ни оставаха свободни, а непокрит сръбски футболист в наказателното ни поле вече не ни правеше никакво впечатление – то се случваше всяка втора атака и го бяхме приели за даденост. Неуморните крила Милош Красич и Милан Йованович, като че ли се изправяха насреща с футболисти играли два мача в същия ден, и ги подминаваха без проблем като пътни знаци. Неспирните атаки, в които се включваше целия сръбски отбор, а най-дейно нападателите Милошевич и Лазович, се оказаха трудно разгадаеми за нашите футболисти, които с нетърпение очакваха краят на първото полувреме, за да могат по-скоро да се избавят от мъките.

Картинката през второто полувреме беше белязана със същата апатия към играта от страна на нашите футболисти, въпреки промените в състава. Епизодични прояви на агресия показаха Рангелов и влезлия дебютант от есенния хит в родното първенство Сливен Коста Янев, но те по-скоро се явяваха като изключения затвърждаващи правилото.

Играч на фокус

Нека се върнем в началото на мача, когато ни бе представена церемонията по изпращането на един от най-великите футболисти в историята на Сърбия и на съвременния футбол Саво Милошевич. Той изигра своя последен 102-ри мач за националния отбор и го направи с белега, под който премина цялата му кариера – със сърце на лъв и хищнически инстинкт в наказателното поле. Нападателят на „плавите”, който е настоящ играч на руския Рубин Казан, а клубната му визитка се допълва с отборите Партизан Белград, Астън Вила, Сарагоса, Парма, Еспаньол, Селта и Осасуна, се отличи с 2 гола и можете да отбележи поне още толкова, но за негово нещастие изпусна две дузпи съответно в 5-тата и 15-тата минута, спасени по перфектен начин от нашия страж.
Милошевич записа името си в историята на сръбския футбол с 37 гола в 102 мача за националния отбор.

Savo Milosevic – FM Профил
   
Любопитно
Освен Саво Мишевич други състезатели с по 102 мача за националните си отбори са Борислав Михайлов, шотландецът Кени Далглиш и ирландецът Стив Стаунтън.
Световният рекорд по най-много мачове с националния екип държи Мохамед ал Дея (Саудитска Арабия) – 181, пред Клаудио Суарес (Мексико) 178, Хосам Хасан (Египет) 169, Коби Джоунс (САЩ) и Аднан Ал Таляни (ОАЕ) – по 164, Мартин Рейм (Естония) 156, Иван Уртадо (Еквадор) 155, Лотар Матеус (Германия) 150.

Състави и тактики

 

 

Сърбия
  25. Вл. Дишленкович Металург Д (УКР) 7  
  6. Бранислав Иванович Челси (АНГ) 7 46 <> Антонио Рукавина
  5. Неманя Видич Ман.Юн. (АНГ) b 46 <> Гойко Качар
  3. Александър Коларов Лацио (ИТА) 8  
  13. Александър Лукович Удинезе (ИТА) 7  
* 17. Милош Красич ЦСКА (РУС) 10  
  11. Ненад Милияш Ц. Звезда (СЪР) 8 56 <> Зоран Тошич
  10. Деян Станкович Интер (ИТА) 8 46 <> Игор Джурич
  14. Милан Йованович Стандарт (БЕЛ) 9 56 <> Иван Ергич
  9. Саво Милошевич (к) Рубин (РУС) 9 35 <> Драган Мръджа
  8. Данко Лазович ПСВ (ХОЛ) 9  
 
  2. Антонио Рукавина Борусия Д (ГЕР) 46 <> Бранислав Иванович
  4. Гойко Качар Херта (ГЕР) 46 <> Неманя Видич
  7. Зоран Тошич Партизан (СЪР)   56 <> Ненад Милияш
  12. Боян Исайлович Чукарички (СЪР)    
  15. Игор Джурич Войводина (СЪР)   46 <> Деян Станкович
  18. Драган Мърджа Войводина (СЪР)   35 <> Саво Милошевич
  22. Иван Ергич Базел (ШВЦ)   56 <> Милан Йованович
 
България
  12. Георги Петков Левски (БЪЛ) 7  
  16. Живко Миланов Левски (БЪЛ) 4 46 <> Ст. Манолев
  5. Валентин Илиев Терек (РУС) 5  
  3. Александър Тунчев Лестър (АНГ) 5 46 <> Кирил Котев
  2. Михаил Венков Литекс (БЪЛ) 6 68 <> Минев
  7. Велизар Димитров Металург Д (УКР) 5  
  10. Стилиян Петров Астън Вила (АНГ) 5 64 <> Иван Стоянов
  8. Чавдар Янков Хановер (ГЕР) 5 46 <> Коста Янев
  15. Благой Георгиев Славия (БЪЛ) 6  
  18. Димитър Рангелов Енерги (ГЕР) 6  
  9. Димитър Бербатов Ман.Юн. (АНГ) 6 29 <> Цветан Генков
 
  1. Стоян Колев Оцелул (РУМ)    
  4. Кирил Котев ЦСКА(БЪЛ) 29 <> Цветан Генков
  6. Станислав Манолев Литекс (БЪЛ) 46 <> Живко Миланов
  11. Цветан Генков Динамо М (РУС)   29 <> Д. Бербатов
  13. Коста Янев Сливен (БЪЛ)   46 <> Чавдар Янков
  14. Йордан Минев Ботев (БЪЛ)   68 <> Михаил Венков
  17. Иван Стоянов Сливен (БЪЛ)   64 <> Стилиян Петров
 
        

Приятна изненада на мача: Милош Красич (Сърбия)
Разочарования на мача: Живко Миланов, Чавдар Янков (България)
Играч на мача: Милош Красич (Сърбия)
FM проблясъци:
 Георги Петков – Reflexes: +++++
 Благой Георгиев – Free Kick Tacking: +++++
Треньори: Радомир Антич (Сърбия), Пламен Марков (България)
Голмайстори: 1:0 Милан Йованович 9, 1:1 Благой Георгиев 20, 2:1 Милош Йованович 26, 3:1 Саво Милошевич 28, 4:1 Саво Милошевич 34, 5:1 Ненад Миляш 57, 6:1 Данко Лазович 67
Пропуснати дузпи: Саво Милошевич 5,15
Жълти картони: Деян Станкович (Сърбия)
Стадион: „Партизан“, 7 000 зрители
Съдия: Петер Зипел (Германия)

Milos Krasic – FM Профил
   
Zhivko Milanov – FM Профил
   
Chavdar Yankov – FM Профил
   
Radomir Antic – FM Профил
   
Plamen Markov – FM Профил
   

Христо Георгиев

Коментари

3 коментара

  1. Много точен коментар за мача!
    И ако може продължавайте с тази рубрика! 😉

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.